Какъв прокурор е била Теодора Георгиева и с кого e близка… Пред ФАКТИ говори адвокат Методи Лалов

Европейската прокуратура информира Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, че започва административно разследване за възможни неправомерни действия от страна на българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Съобщението идва, след като този месец в интернет бяха разпространени записи с твърденията, че представят разговор от януари 2020 година на Георгиева със сочения за лобист в съдебната власт бивш следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Според твърденията във видеата, Пепи Еврото е участвал в план за елиминиране на конкурентите на Георгиева в конкурса за европейски прокурор. Европейската прокуратура не коментира директно съдържанието на кадрите, но подчерта, че независимостта на всеки прокурор в системата ѝ е "от съществено значение за мисията на институцията". Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Методи Лалов, който е бил и съдия.

- Адвокат Лалов, вие сте бил съдия и знаете как се расте в правната йерархията до тази длъжност. Разбрахме ли сега обаче как се расте в йерархията до длъжността европейски прокурор, след като видяхме два клипа с участието на Петьо Петров, известен като Пепи Еврото?
- Ако съдим от видеоклиповете, които излизат, и за които има основание да се счита, че са от офиса на Петьо Еврото, както и че на тези видеа присъства българската европрокурорка Теодора Георгиева, можем да направим заключение, че се расте по този начин. С неформални контакти, с отстраняване или въздействие върху други кандидати, така че да се осигури изборът на определен човек. Би било добре този избран човек да е в услуга на закона и на обществения интерес, но, когато изборите стават по такива кьошета, по такива офиси и такива бърлоги, очевидно е, че той няма да служи на обществения интерес.

- Това ли е „семейството“, за което други магистрати сме чували да говорят?
- Ние трябва да излезем извън тази тясна обществена клетка „семейството“, защото, всъщност, тука става дума за кланове, за родове. Ако говорим за случая „Осемте джуджета“ или за Нотариуса, значи можем да говорим и за много други „семейства“. Примерно Висшият съдебен съвет. Ето, да вземем този случай с Теодора Георгиева. Когато бях съдия, тя беше прокурор в Районна прокуратура и имам поглед върху нейната работа, не добра особено по моя оценка. Тя беше агресивна, не приемаше доводи, включително аз съм ѝ връщал нередовни обвинителни актове. Скандали е вдигала пред мен, но тя беше приближена до Драгомир Кояджиков, когото после по неведоми пътища и без да разберем как, къде и по какъв начин, БСП го хареса. После го предложиха от партията за член на Висшия съдебен съвет и той стана такъв. Един от защитниците на Гешев, на Сарафов. Съпругата на Кояджиков - Спаска Кинчева, е прокурор във Върховна прокуратура. По едно време беше натирена в Апелативна прокуратура Велико Търново. За съжаление, понеже в неформални разговори съм чувал неща, които сега трудно мога да ги кажа публично, защото няма после кой да ги потвърди. Но на Кояджиков съпругата беше преместена бързичко след това и стана изведнъж любимка на Сарафов, докато преди това се чуваше, че по-скоро е неодобрявана от него. И като свържете Георгиева, която е приближена до Кояджиков, а аз знам от него това, защото съм ги виждал как контактуват в Районния съд, и навържете тези неща… И накрая ги видите как единият във Висшия съдебен съвет, другият във Върховна прокуратура, а третият в Европейската прокуратура все едни и същи хора. И като видите част от тях в офиса на Петьо Еврото, като навържете всичко това накрая може да направите заключение дали е „семейство“, или е цяла родова система от обвързаности.

- Само да ви върна малко назад. За кои години става въпрос, когато имате наблюдение върху работата на Теодора Георгиева…
- Говорим за 2006, 2007, 2008 година – някъде там. Честно казано, губи ми се точно времето, но това е преди тя да стане съдия в Административен съд София-град, а преди това беше прокурор в Районна прокуратура.

- Така да разбираме, че се отглеждат кадри в правосъдната система?
- Те така се отглеждат кадри, така им се правят биографиите. Кояджиков дойде от Русе, където беше следовател, и стана съдия в Софийския районен съд. За мястото кандидатстваха много хора, имаше много желаещи. Той дойде оттам по незнаен начин. Някой някога разбра ли, защото аз този въпрос го задавам многократно, кои от членовете на Висшия съдебен съвет, които са магистрати, но са излъчени от парламента, кога, къде и с кого се срещаха. Как ги харесаха политическите партии, кога се провеждаха срещи, какви концепции изложиха тези съдии пред политическите представители. Защо Кояджиков, защо Марчева, защо Бошнакова и кой ли още не. Никой, никога не ни обясни. Върнете се назад, разгледайте им концепциите на страницата на парламента или на страницата на Висшия съдебен съвет. Ми те са писани под индиго, с граматическите грешки, преписвани една от друга, общи. Хора, които никога преди това не сме чували да са активни в съдебната система или на общественото поприще. Обществото трябва да свикне да избира хора, за които има история, публична история и по нея да съди за техните качества. Когато няма такава, когато няма ясен разказ и обяснение защо един или друг е предпочетен от политическа сила, стигаме до това положение, когато се сблъскат вътре в съдебната система клановете и някои реши да изкара запис за да покаже на едното крило, че трябва да си наляга парцалите. Всъщност, става въпрос за вътрешна битка.

Но в този офис на Пепи Еврото са минали десетки, стотици магистрати. И сега, както се говори, те треперят кога ще бъдат изкарани и техни записи и ще слушкат. Вижте и на БОЕЦ кадрите от районните полицейски управления. По същия начин виждаме записи, които фиксират нерегламентирано поведение на полицейски служители. На един такъв полицай, на един такъв съдия като му се каже, че има такъв запис, че трябва да слуша, защото иначе ще стане обществено достояние, какво да очакваме, колко да е независим. Теодора Георгиева едва днес говори и казва, че е заплашена от Пеевски, че става въпрос за разследването за газохранилището Чирен. Ехо, къде бяхте госпожо Георгиева преди години да го кажете това или преди месец да го кажете. Това е нейната защитна реакция на случващото се. По същия начин бе и реакцията на районния прокурор Невена Зартова, която разказа за „семейството“, ходи и в парламента. Но никога преди това не я чухме да говори. И по-важното - никога преди това не видяхме действия в рамките на институционалните ѝ правомощия за борба с корупцията, със зависимостите, с натиска.

- Чухме Теодора Георгиева да говори едва след публикуването на втория запис, а след първия запази мълчание. Тогава може би смяташе, че ще бъде само той, че е по-добре да се замълчи…
- Точно така. Първият клип не я уличаваше пряко. Всъщност, като че ли не беше толкова ясно тя ли е, или не. Но за мен това мълчание тогава беше недопустимо и сега е недопустимо. Много пъти съм казвал, че публичните личности са длъжни да говорят, да разказват, да опровергават, да отхвърлят, когато е всято съмнение за техния интегритет независимо колко е голяма атаката или колко е основателно. Ако е неоснователно, се защитават. Човек трябва да се бори за авторитета си, особено когато е на висок държавен пост, защото той носи обществен ресурс и правомощия. Не може един български европрокурор, един прокурор, един държавен служител, един общински служител, един полицай не може да мълчи, когато е посочен с пръст. Ако срещу него има нещо неоснователно, излиза и го отрича ярко. Ако е основателно излиза и поема отговорност, подава оставка или разказва, или разобличава тези, които са го държали в зависимост. Да, той пак трябва да бъде изгонен като държавната длъжност, но поне да направи нещо добро за обществото на финала, след като е допуснал да бъде употребяван години наред. Сега мълчанието на Георгиева за мен е самопризнание. Говоря от моя гледна точка на гражданин, на активист, а не на юрист, защото юридически тя е невинна до доказване на противното. Но в публичния сектор нещата се обърнати. Тук съществува обосновано предположение, че нещо е нередно. Тя трябва да излезе и да го опровергае. Сега говори за натиск от Пеевски, но не отрича автентичността на този запис. Дори и вчера да е започнало някакво разследване срещу нея, това не я прави независима, защото очевидно нейният избор е станал по нерегламентиран начин, с одобрението на Пепи Еврото, с отстраняването на други кандидати.

- Виждаме и действията на главния европейски прокурор Лаура Кьовеши, която обяви, че Теодора Георгиева е отстранена временно от длъжността до изясняване на казуса?
- Временното отстраняване на Георгиева като български европрукорор е по-скоро административно и е свързано с нейния отказ, нейния отвод от разследването за разширението на газохранилището в Чирен. Нейният избор е формалното основание, което е посочено от европейската прокуратура, защото най-вероятно това е институционално удобното да бъде посочено, но ще бъде проверен и нейният избор. При всички случаи ние разчитаме на Кьовеши, защото нейният образ беше изграждан така, че е решителен прокурор, че разследва без страх. Така че се надявам наистина да се даде ясен отговор как е работила Теодора Георгиева.

- А как гледате на отвода на делото за Чирен…
- Какво значи един прокурор да се отведе днес по дело, защото е бил подложен на натиск!? Ми, ясно е, че, който се бори с престъпността, ще бъде подложен на натиск. Когато прокурор е подложен на натиск, не се отвежда, а иска институционална защита, иска гаранции, иска екип и продължава борбата, докато в крайна сметка вкара престъпниците в затвора. А какво виждаме сега. Става опасно и прокурорът се отвежда. Какъв сигнал дава той към обществото - че работи само по безопасни случаи, които са без зъби, които са с малки престъпници. Големите, олигархията, мафията, когато я застрашиш, те заплашват, но това не означава, че трябва да се поддадеш на страха. Не, трябва да искаш институционална подкрепа. А тук имаме отвод. „Аз се махам“, казва Теодора Георгиева, защото ме плашат. И какво следва. Хвърля този „горещ картоф“ на кого… На следващия прокурор, който ще се уплаши и ще се отведе, или на следващия, който ще е смел. Ако следващият е смел и годен за прокурор, то този – страхливия, който се отвежда, не е на мястото си и също трябва да бъде махнат. Дори и при страхливия да няма въпрос на зависимости, той просто не си е на мястото. Отвод поради страх е абсолютно невъзможен – поне в моите очи. Отвод поради лични връзки, познанство – да, има ги тези неща в живота. Тогава си длъжен да го направиш. Но понеже ме е страх и си правя отвод – това за мен е абсурд.